Котето на старата топола
КОТЕТО НА СТАРАТА ТОПОЛА
Не зная как на старата топола
това бездомно коте се качи,
ала събра народ като за МОЛ-а! –
и в небесата вперихме очи.
Отнякъде донесе някой стълба.
Пожарната друг спешно призова.
И улицата взе да се изпълва,
повикана от бързата мълва.
Дори патрулка прати МВР-то.
Довтасаха от „Лов и риболов”.
А котето трепереше в небето –
кълбенце от надежда и любов.
Накрая все пак свърши тази драма.
И котенцето слезе сам-само̀.
Прибрах си го – и си живеем двама,
и току-що ви писахме писмо –
то – с леките си ноктенца на пума,
аз – с моето изтъркано перо:
– Благодаря! – една прекрасна дума,
и – че ви има,
дал ви Бог добро!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
