Коя си ти?
Коя си ти? В мъгли забулен връх,
роден от митове, кръщаван в бури?
Към теб стремя се до последен дъх,
макар да чезнат твоите контури...
Коя си ти? Загадъчно море,
чиито дълбини така привличат?
И тръгнеш ли към тях, не ще се спреш,
а те на синя вечност те обричат...
Коя си ти? След суша облак бял,
за чакан дъжд събудил рой надежди?
Молитвата на странник, оцелял
в опасен път, осеян със премеждия?..
Не знам коя си...Сигурно мечта,
която със години в мене нося...
А може би си в лято Любовта -
вълнуваща, и палава, и боса...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
Страхотен си, Роби! И аз — в Любими! 
