2.11.2018 г., 8:39

Коя си ти?

964 0 0

Първи куплет:

Човешката същност е толкова
странно нещо.
Толкова тайнствено, а всъщност
толкова зловещо.
Способни сме да кажем много
само с един поглед.
Проблема, че страховете правят
всеки един от нас черноглед.

 

Втори куплет:

Не,не съм съм като "тях".
Имала съм пречки, но не се боях.
Различна съм и няма да се променя,
заради чуждото удоволствие.
Аз не съм "тях", не проявявам безочие.

 

Припев:

Коя си ти? Коя си ти? Коя си ти?
Аз съм себе си.
Коя си ти? Коя си ти? Коя си ти?
Аз съм себе си.
Коя си ти? Коя си ти? Коя си ти?
Аз съм себе си.

 

Трети куплет:

Понякога нещата са прости,а ние
се заблуждаваме,че са сложни.
Понякога нещата са възможни,а ние
се заблуждаваме, че са невъзможни.
Ин и Ян - свързани помежду си,а всъщност
толкова противоположни.

 

Четвърти куплет:

Дори и грозните неща могат да станат
красиви, стига да го искаш.
Дори и ти, който в момента си тъжен,
можеш да бъдеш щастлив, стига да го
искаш.
Стига с този страх,стига с тези сълзи.
Радостта, "невъзможните" мечти.
Светът не е само черен, той е и цветен.
Все един миг е безценен.

 

Пети куплет:

Чувствам се свободна с всеки един
написан ред.
Знам,какъв е моя път,погледа е все напред.
(×4)
 

Прилев:

Коя си ти? Коя си ти? Коя си ти?
Аз съм себе си.
Коя си ти? Коя си ти? Коя си ти?
Аз съм себе си.
Коя си ти? Коя си ти? Коя си ти?
Аз съм себе си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елина Спасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...