30.12.2007 г., 20:01

Крадци на мигове

826 0 5
 

Аз съм крадец на мигове.

Крада ги за забавление.

Пък и заради тръпката.

Не ги продавам,

нито им нанасям повреди.

Просто ги открадвам...

и за миг те са мои.

 

Имам си и съучастник.

Ние с него обираме Времето заедно.

И миговете са наши!

За да ги изживеем...

споделено.

Той - с мен.

Аз - с него.

 

Не винаги се получава обаче.

Времето се изхитри

и си нае бодигарди -

Обстоятелствата.

Така понякога няма как

дори и миг да си откраднем.

 

Тогава унили, без своите мигове,

ние нямаме време... един за друг.

Аз и моят съучастник.

Ние сме крадци на мигове,

а миговете, които откраднем,

даряваме на спомените си заедно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джули Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • прекрасно.
    Шастлива 2008 година.
    с обич.
  • Прекрасна идея и изпълнение!
    СЛАВИ
  • Страхотна идея...Това за бодигардите (обстоятелствата) е направо жестоко!Богата фантазия имаш, голямо предимство е тя!Успехи и още хубаави стихове и за напред!Поздрави!
  • Интересно и художествено!
  • Мога ли да те наема?Ми гепиш някой друг миг?Пише,че сте дует,но няма го разтрогваме,споко:>Наемам ви и двамата:>
    и БРАВО ЗА ИДЕЯТА:>

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...