Край потока
Бързах първи да стигна.
За да чакам с усмивка.
Но дали гонех вярна посока.
Май подминах,
не беше на тази отбивка.
И се спрях уморен до
потока.
Аз забравих от бързане,
че съм жаден дори.
Обладан бях от мисъл висока,
а високите мисли,
те не са най-добри...
И тогава отпих от
потока.
Като нож ме прободе,
като смерч връхлетя,
тази бистра вода, светлоока.
Отрезви ме, разтърси ме
дъх на свежи цветя,
щом със устни докоснах
потока.
Много скитах. Пилеех
любовта и късмета.
Преобръщах земята широка,
а намерих го в себе си,
както казва поета.
Мястото ми е тук.
Край потока.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бисер Бойчев Всички права запазени
