Красотата на моретата
Душата не познава недоимък,
тя не е неграмотно същество.
Душата не живее в схлупени колиби,
а копнее за крайморско блаженство.
Слънцето разравя в сини дълбини
искрящи бели бисерни находища.
Лъчите му не ще си присвоят красотата
на вълните, короновани с нептунова пяна.
Ухае силно на брега топлината.
А как сгрява фарът сърцето на моряка!
Пилее към него пулсираща светлина,
с която посреща и изпраща.
Влюбените пилигрими като теб и мен
не вярват в пустинните оазиси.
Както нахаканите чайки, и ние
ще почерпим от пъстротата на моретата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
