...крилете ми...
На ручейчета, под нозете ми,
изтичат тихичко годините.
В подгизналото край очите ми,
занизаха се в броеница бръчките.
Напук на времето, в косите
завихрям лудите пътеки,
събирам жаждата на устните
и сътворявам ги в усмивки.
Танцувам танца буен на кръвта си
в искрите, светли, на очите.
И пазя още във душата си,
от полета останали, крилете.
Все някой ден, отново някога
ще ги нахлузя на раменете си.
Поела глътка светлина, ще тръгна
по пътя звезден на сърцето си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
