Криво огледало
Бях свикнала да бъда обект
на твоите хапливи подигравки.
Мислех си, че такъв ти е нравът
и така любовта си изразяваш.
Не че думи топли не получавах,
но на чуждите нещо не вярвах.
Самоуважението си изгубила,
гледах се в кривото ти огледало.
Един ден случаен мъж го счупи
и чух приятни за ухото ми думи.
Без нищо в замяна да поискат.
Подочух и твои комплименти,
казани доста умело, но на друга.
О, значи така било, можел си.
Сега вече на сън се усмихвам,
а ти на мълчанието ми се чудиш.
Не знаеш, че вече не съм онази
от брачното ти криво огледало.
Върху която ти упражняваше
своето хапливо красноречие.
И колко още има да се чудиш.
Излетях от ироничната мъгла,
в която сама се бях поставила.
Защото те обичах и ти вярвах.
Искам да ти видя физиономията,
като разбереш, че нямаш власт.
После ще избягам през глава.
А вие пазете правите огледала
и с обич до блясък ги лъскайте.
Точно в тях е скрито щастието.
Ако те се пропукат, нали знаете,
следват седем години нещастие.
Кривите огледала не се изправят.
Най-добре е сами да ги счупите.
© Паулина Недялкова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Паулина Недялкова Всички права запазени
