Денят, отново прероден,
погалва ласкаво лицата.
Нощта отстъпва с дъх студен
пред порива на топлината.
Лъчи божествени поставят в плен
хората, животните, тревата.
Изтича бързо гаснещия ден,
за да отвори пътя на тъмата.
© Анна Станоева Всички права запазени