31.01.2025 г., 8:11

Кръговрати

304 3 2

КРЪГОВРАТИ

 

Взе нещо да ми писва старостта.

И младините искам да си върна –

наместо цял ден рими да плета,

да си ловя из подмола пъстърва,

 

с момчетата във сумрачния двор

да си откраднем пазва-две смокини,

и пак да ни се скарат в смесен хор! –

прегракналите варненски гъркини,

 

да пускам във простора хвърчила,

от край до край небето да е мое,

с девойчица в копринена пола

да вляза пак във киното „Благоев”,

 

и – пийнал си от вечното мерло,

с любов и нежност да ме гледа тати –

най-сетне да ми купи колело,

спестил пари от няколко заплати.

 

Живота си събрал в един куплет,

за бъдещето светло ми се плаче.

Заспивай, старче на седемдесет! –

И да се будиш все така! – хлапаче.

 

31 януарий 2025 г.

гр. Варна, 6, 10 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, нежни спомени... Имаше само едно колело в махалата и му викам на Огнян: -Дай едно кръгче! А той: - Ти к,во ше ми дадеш? Ей така половината библиотека на дядо ми си отиде. На 7г. не знаех цената на книгите, а той вместо да ме ошамари, почна да ми чете и така ме запали, че след време четях нощем с фенерче под юргана.
  • Всинца сме така, Валюше.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...