kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
7.11.2006 г., 16:04 ч.  

Куче 

  Поезия
538 0 2

- Защо бе Шаро, лаеш ме сърдито?

Не виждаш ли, че аз съм като теб –

опърпан, сдъвкан с якенце протрито?

Живея близко – в уличната смет.

 

Защо се давиш в злоба и закана?

Аз съм ти сродник, по порода и съдба.

И аз във гюма, ровя от зарана –

за да докопам, някоя троха.

 

Виж, Шаро! Погледни ги, тия!

Какви са червендалести, добри...

Аз, нямам даже спукана чиния,

а те – коли и хубави жени.

 

Аз в църквата, дори не съм и влизал,

че поповете погват ме от прага...

А този, гдето ланци е нанизал,

го срещат вътре – както се полага.


На, Шаро! Дръж, за тебе залък!

Недей да пулиш кървави очи!

Не се навеждам, за да те замеря с камък.

Ела при мен – трапезата ми, сподели!

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??