Куче
- Защо бе Шаро, лаеш ме сърдито?
Не виждаш ли, че аз съм като теб –
опърпан, сдъвкан с якенце протрито?
Живея близко – в уличната смет.
Защо се давиш в злоба и закана?
Аз съм ти сродник, по порода и съдба.
И аз във гюма, ровя от зарана –
за да докопам, някоя троха.
Виж, Шаро! Погледни ги, тия!
Какви са червендалести, добри...
Аз, нямам даже спукана чиния,
а те – коли и хубави жени.
Аз в църквата, дори не съм и влизал,
че поповете погват ме от прага...
А този, гдето ланци е нанизал,
го срещат вътре – както се полага.
На, Шаро! Дръж, за тебе залък!
Недей да пулиш кървави очи!
Не се навеждам, за да те замеря с камък.
Ела при мен – трапезата ми, сподели!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
