Кученцето на Валери Станков
КУЧЕНЦЕТО НА ВАЛЕРИ СТАНКОВ
... защо си нямам кученце, което
да ме събужда в седем сутринта? –
да скитаме по изгрев край морето
и стихове цял ден да му чета?
Да лае то на всяка грешна рима –
объркам ли дактил със анапест.
И да се топлим с него цяла зима,
макар от нас ни кост, ни блага вест.
То да ме гледа, сякаш че съм Господ
във неговия топъл кучи свят.
Пък аз да му се радвам, че съм просто
по-скъп за него даже и от брат.
Щом косъма мелтемът му разреше,
да си го барна с кучешки елек.
Ухапе ли ме, значи, че съм грешен! –
във избора си – да съм лош човек.
И то да скъса яростно синджира
на вързаната своя Свобода! –
в която всеки своя път избира
да лавне: – Не! Или да кресне: – Да!
С най-рошавия! – моят поспаланко,
аз римите си светли ви чета.
То – кученцето на Валери Станков,
ще ви събуди в седем сутринта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
