От ден, два, а може и три
ме емна някаква зараза,
паметта ми се изтри,
умът ми табула е раза!
Виждам вкъщи пет лица,
всички са ми непознати!
Пак ще правиме деца....
баси майката... егати!
Коя сега ще ги ражда?
Жена ми си я припознах,
във любовната ми жажда
снощи май че с нея спах!
Гледам се във огледало,
високочелест кат' поет,
пия вино отлежало,
не съм даскал, а съм кмет!
Събудиха ме тез' вълнения,
жената, децата са си тук... заспали,
компютърът на ,,Откровения",
а мене кучета ме яли!
© Исмаил Али Всички права запазени