Куплетно петолиние
Пет куплета - нотни редове.
Букви, като ноти подредени.
Чувам в тях вълшебни гласове,
горд съм, че са писани от мене.
Мисълта - чудесен диригент,
мелодично спазва правилата.
Удря върху всеки нов акцент,
даже е във такт и тишината.
Пулсът, като фон във всеки ред
ту забавя, ту пък ускорява...
Словото е като жив човек.
През какво ли то не преминава?...
Радостно и тъжно, все звучи.
Музиката някой не разбира,
друг съпреживява и мълчи,
трети да освирква пък не спира...
Идва и сюблимният момент.
Линия последна е куплетът.
Прочетете тоз експеримент.
Мнението ви, за мен ще бъде цвете!
Букви, като ноти подредени.
Чувам в тях вълшебни гласове,
горд съм, че са писани от мене.
Мисълта - чудесен диригент,
мелодично спазва правилата.
Удря върху всеки нов акцент,
даже е във такт и тишината.
Пулсът, като фон във всеки ред
ту забавя, ту пък ускорява...
Словото е като жив човек.
През какво ли то не преминава?...
Радостно и тъжно, все звучи.
Музиката някой не разбира,
друг съпреживява и мълчи,
трети да освирква пък не спира...
Идва и сюблимният момент.
Линия последна е куплетът.
Прочетете тоз експеримент.
Мнението ви, за мен ще бъде цвете!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
