30.11.2018 г., 6:35

Къде

892 0 0

Къде да ида, когато тук е страшно
И всичко познато досегашно
Си тръгне тихо от мен
Като птичка в есенен ден.
Как да се държа, как да се справя, 
Ще бъде ли безполезно, ако нещо поправя?
Любов да намеря, приятели да търся
Целият свят да претърся и разтърся.
Душа осакатена,
сама от себе си отвратена.
Поглеждам в огледалото и виждам друг човек,
Всичко познато е някак далек.
Ще ходя, ще пълзя и ще се скитам
Всичко непознато по света да изпитам.
Та щом всичко познато е тъй негостоприемно,
Всичко познато – телесно и неземно,
то нека дойде нещо чуждоземно. 
Времето лети, изминал е век
Останало ли е нещо от мен, или съм просто получовек? 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катерина Русева Всички права запазени

Не съм писала нищо от над 1 година и много бих желала да чуя откровени мнения относно написаното  :)

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...