22.01.2009 г., 13:15

Къде?

847 0 7
Къде?

Стрелях, ритах, ръгах,
светлина видях и до храма спрях,
въпрос зададох,но себе си излъгах,
че няма отговор и нищо не разбрах.

Живота си на парчета разбих
и на всяко парче - стих посветих,
във всеки стих отправих вик
и Господ помолих да спре:
Почакай, ковадис Домине,
не трябваше ли заедно да ходим,
забрави ли, че обеща
овчар да бъдеш и на черната овца?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс учо Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво, много е хубаво!!! Продължавай все така
  • Не е важно кой го е написал - как го е написал, а... какво е казал с написаното. Евала играч!
  • Не се познаваме, погледнах назад и видях, че имаш и по-силни творби, поне според мен.
    На мен лично, не ми допадна напълно.
    До колкото съдя, знаеш къде леко прескача ритъма и римата и тнт.
    Поздрави все пак
  • Това себеопределяне е похвално!
    Малко хора го правят!
    Поздрав за стиха!
  • Понякога се губя из редовете ти, а понякога се намирам...

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...