Kъде си...
Къде си…
Къде си мое вдъхновение?
Къде да те търся, кажи?
Стоя със писалка в ръка,
а отвътре гласът ми мълчи.
За кого да творя, сподели ми,
нямам надежда вече във теб,
години наред беше до мене,
а сега си само късче лед.
И белият лист ме гледа с насмешка,
и подтиква ме: “Хайде пиши”,
но за кого и какво да напиша?
Аз нямам вече големи мечти.
Къде си моя песен, къде се изгуби?
Обидих ли те с нещо, ти кажи?
Аз търся те – не те намирам,
нима не ще се върнеш вече ти?
Аз преоткривам се във теб, Изкуство,
душата ми гори със огън нов,
всичко чрез теб изглежда различно,
дори изстраданата ми любов!
Къде ли не търсих, дори и във мрака,
дори и в смъртта аз надникнах едвам,
но няма и следa от тебе,
нито тук и нито там…
…И затварям очи със последна надежда
да видя нещо ново или нещо вече било,
и отварям ги – ах, чудо е станало!
Стихотворението ми – написало се то само!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Келорска Всички права запазени
