Къде си?
Подкова, латерна,
любов безрезервна.
Митични създания,
главоломни оправдания,
блажени състояния.
Докато гледам към върха!
Изпила поредното разочарование,
проумявам света.
И себе си!
Но ми е трудно!
Твърде много суета!
Разопаковам всеки пласт илюзия
и остарявам до вечерта!!!
Вия, но тихо...
Боли, но адски...
Умирам, но бавно...
Където и да си, ела!
Имам нужда от вълшебство!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Илиева Всички права запазени
