Вървя си бавно аз и минавам всеки храст.
Унесен от аромата на цветята
се загубвам в гората.
Студ, мрак и страх сковават ми душата
и се крия в тъмнотата.
Със страх се облива душата ми,
със страх протичат сълзите ми.
Ах, къде си ти сега,
къде си в нощта?
Къде си? - вика моята душа.
Трябваш ми сега в тази тъмна гора,
очите ти да зърна, тялото ти да прегърна, топлотата аз да видя и страха да убия.