... където намерих очите на света
В пресъхналия стон на счупената чаша,
дето мислите препускат като вятъра,
измисли ме от усмивката, дето беше наша,
като феерия от пъстротата на дъгата...
И в бялата прегръдка на моята молитва
открехни малка вяра за своята надежда,
че времето се чупи, като глинена отливка,
а слънцето рядко се обгръща с бляскава одежда...
Защото аз грешни преди очите си зовях
и чувствах се изтрита от света...
Трудно беше, ала в огъня горях,
задето твърдо гонех се от мисълта,
че моето обичане е божие наказание
и устните ми са черна отрова...
Ала не вярвах, че моето незнание
всъщност било е подаръка на Бога!
И сега в бялата утеха на сляпото утро,
където намерих очите на света,
една целувка ти давам, а ти помни ме същата,
като дъгата, молеща за малко нежност от деня...
дето мислите препускат като вятъра,
измисли ме от усмивката, дето беше наша,
като феерия от пъстротата на дъгата...
И в бялата прегръдка на моята молитва
открехни малка вяра за своята надежда,
че времето се чупи, като глинена отливка,
а слънцето рядко се обгръща с бляскава одежда...
Защото аз грешни преди очите си зовях
и чувствах се изтрита от света...
Трудно беше, ала в огъня горях,
задето твърдо гонех се от мисълта,
че моето обичане е божие наказание
и устните ми са черна отрова...
Ала не вярвах, че моето незнание
всъщност било е подаръка на Бога!
И сега в бялата утеха на сляпото утро,
където намерих очите на света,
една целувка ти давам, а ти помни ме същата,
като дъгата, молеща за малко нежност от деня...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
