Кълна се, че за мен денят е мрак,

                                            потъвам...

Копнея за единствените ти очи.

Вътре във гърдите ме изгаря огън,

от дъха ми се подклажда, и гори!

Кълна се, че в душата ми е пустош,

а нехаеш...

в сърцето ми не спира да вали...

Преди да си отидеш, аз не знаех,

че душата може толкоз да боли!

Кълна се, не опитвам да те мразя,

и не мога...

макар сълзите да не спират да текат!

Твоя бях,дори и дяволът, и Бога,

в този миг не могат да го отрекат!

Кълна се, аз ще чакам да се върнеш,

и ще моля..

Ще моля за изгубения рай...

където с твоите ръце ще ме обгърнеш,

и октомври пак ще бъде май!