Към Мария
Lycki & Mojsei
-Душата й безкрайно скромна,
тъгата в сърцето води
и чувства се затуй бездомна,
че в дебрите й тъмни броди.
-Познавам я добре - Мария:
за нея днеска поздрав съм стаил -
на мъката вратлето ще извия
и много радост бих й подарил.
-Подаръкът ни е достоен:
днес така съм го решила -
денят й да тече спокоен...
Повярвай ми, не съм сгрешила!
-Подаръкът ни Лъки - верен,
чертае на Мария новата съдба,
а аз в тебе съм уверен:
не трябва да допуска тя делба!
-Подай ми Мо, оназ китара -
чрез песен ще формирам вид:
да види в сърцето си олтара
в света ни подъл, страховит.
-Възелът в сърцето й завързан,
бележи пътища не леки,
а бурният й ден - забързан,
ще й посочи новите пътеки.
-Поднасяме ти днеска дар -
с Мо се обзалагам,
че аз, с приятелския чар
успешно ти помагам.
-Добре! Ний правиме залог -
не бихме с теб сгрешили:
в приятелство, чрез собствен влог,
проблема бихме разрешили.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
