Kъм Музата
Къде си, музо, дето идваше
във стаята ми всяка нощ?
Къде си? Дето ме събуждаше
и даваше ми сила, мощ?
Къде нощуваш? Кой сега те гали?
И кой ти сипва питие?
И спомняш ли си ме? Едва ли...
Ела си! Ще изпием по кафе.
Ще ти разказвам своите неволи
- какво сега държи ме да не спя.
Нещастия и щастия, раздели
и слепи страхове ще споделя.
А ти ще ме поглеждаш изпод вежди,
склонила мигли ще ме разбереш.
В сърцето ми ще посадиш надежди,
наместо тръните от лепкав скреж.
И тихо, неусетно ще ме отнесеш
във свят незрим на чудеса.
Мечти, желания ще донесеш,
ще литнем в чудни небеса.
Ела си, Музо! И не ме оставяй,
да бродя сляпо в утринта.
В часа, когато Слънцето се пали
тръгни! И да изчезнем без следа.
във стаята ми всяка нощ?
Къде си? Дето ме събуждаше
и даваше ми сила, мощ?
Къде нощуваш? Кой сега те гали?
И кой ти сипва питие?
И спомняш ли си ме? Едва ли...
Ела си! Ще изпием по кафе.
Ще ти разказвам своите неволи
- какво сега държи ме да не спя.
Нещастия и щастия, раздели
и слепи страхове ще споделя.
А ти ще ме поглеждаш изпод вежди,
склонила мигли ще ме разбереш.
В сърцето ми ще посадиш надежди,
наместо тръните от лепкав скреж.
И тихо, неусетно ще ме отнесеш
във свят незрим на чудеса.
Мечти, желания ще донесеш,
ще литнем в чудни небеса.
Ела си, Музо! И не ме оставяй,
да бродя сляпо в утринта.
В часа, когато Слънцето се пали
тръгни! И да изчезнем без следа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емма Всички права запазени
