7.06.2011 г., 13:45

Към съперницата

1.3K 0 19

Давам ти го моичкия, скъпа!

И в добавка - ловно куче с котка!

Сигурно си мислиш, че съм тъпа,

щом като успя да го прикоткаш.


Не скърбя, а много съм щастлива,

че ще бдиш над него като квачка.

Само нощно време го завивай

и не го карай много да бачка.


Той ще хърка и ще пие бира,

но какво да прави - тъй са всички.

Все с приятели ще се събира,

ще задиря чуждите женички.


Но ти, мила моя, не унивай!

И не го ядосвай - много моля.

Пери, готви, след него заспивай...

Остави го да се наживей на воля!


Само чуй: Недей да ми го връщаш!

И недей да правиш рекламации!

Хак да ти е! Взела си го вкъщи...

Ще те черпя... моите овации...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Скоро не бях чела толкова хубаво хумористично стихотворение.
    Така добре ме разсмя!
  • Страхотноооо Поздрав!
  • Ех, че хубаво!
  • Леле, мъжете нямаме вече облигационна стойност...
    Що така,бе, Нинче?

    Все пак преработваме бира в промишлени количества...
    Поздравления за свежото поетично пиво!
  • Да,бе,ще ги черпя!
    И ще ги снимам-с яка светкавица от снайпер Real Sword SVD!
    (..не за друго,просто добавка към ловното куче..)

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...