Кървава пустиня
Вървях,
пред мене беше мъртвата пустиня
и все така до третата година.
За тези три години
душата ми загина,
започна да прилича досущ като робиня.
Но ето, че дойде и края,
пред мен се виждаше оазис
и в него моята любима -
красива роза, кърваво червена,
ефирна, нежна, цялата в коприна.
Сама във тоз оазис,
тя беше перлата на таз пустиня.
Любувах й се девет дена,
поливах я със нежност и любов,
но това не стигна ми,
поисках да я имам аз за цял живот.
В момента, в който я прегърнах,
усетих нейните бодли,
забиваха се те във мене
и кръв потече на реки.
И ето че оазисът изчезна,
изчезна моята любов.
Остана само кървава пустиня
и мисълта за моя ГРОБ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джейн Всички права запазени
Второ страхотно стихотворение...даже не знам слаба е думата която използвам!! Развивай таланта си,виждам че го имаш 
