Албиция (Йорданка Гецова)
145 1598
4.12.2009 г., 22:43 ч.

Къща 

  Поезия
835 0 12

В ъглите ù живее самотата ми.

Отдавна съм надраснала основите:

поникнах като плевел – неочаквано.

Проврях се през комина, тънкоствола.

 

Високо се протегнаха ръцете ми:

подпрях се на чардаците – лиана.

Разцъфнах срещу залеза, по светло.

Покорна, се превих, за да остана.

 

А после чух как влизаш в тишината ù

(следите ти сама си бях наричала).

Увиснах на стената ù – разпятие.

В сълзите ми се скри едно „Обичам те!”.

© Йорданка Гецова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??