Къщата на духовете
"Къщата на духовете"
Накрая на града,
насред полето,
обрулена от ветрове
и тъжно сива,
стърчи самотна
къща стара,
населена от духове
и пътници замръкващи.
Във нея всички лампи
са изгаснали,
прахът покрил е
със забрава мебели,
вратите скърцат стряскащо,
изметнати,
и духове се смеят
в коридорите.
Безшумни стъпки
чуват се във мрака,
и чувства на тъга,
любов, надежди
докосват всеки,
който мине прага,
превръщат го във пленник
на копнежи.
Цветята във саксиите ги няма.
Умряха със стопаните
във времето.
Пианото отдавна е смълчано.
Дъждът отми акордите
безцелно.
Портрети избелели по стените
напомнят за лица
на непознати.
В огнището изтлели са съдбите
на поколения,
отнесени от ветровете.
И само дневниците,
скрити в стара ракла,
разказват за отминалото време.
Във къщата на духове витае
надеждата,
че ден такъв ще дойде,
във който някой странник,
без въпроси,
ключ във ключалката
ще сложи
и къщата, макар отключена
за всеки,
за нов живот ще се събуди.
Тогава духове от минало
и настояще,
ще могат светлината да подирят,
спокойни, че там някъде -
в полето,
свещ до прозорец ще засвети.
~~
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Георгиева Всички права запазени
