Къщичка от думи
КЪЩИЧКА ОТ ДУМИ
Без камъни и пясък, вар и сува,
додето мъкнах своя мъчен стих,
не знам защо на мене ми се струва,
че къщичка от думи построих.
Една такава – мъничка и светла.
Щом пална си кандилцето с елей,
готов съм подир триста километра
да срещна всеки друмник със: – Здравей!
На одъра постеля да му стелна,
през три води препрана, топъл лен.
И да го гледам с обич безпределна,
доде му чупя хляба си свещен.
От кроткото си винце да му сипя –
и в святото му тайнство да мълчим.
Лула тютюн да изкадим на припек,
преди денят да литне – яко дим.
Напролет – щом гората се зашу́ми,
облакътен на белия перваз,
във моето къщурлече от думи! –
ще сторя с обич място и за вас.
12 април 2024 г.
гр. София, 6, 35 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
