Късно е да се обичаме!
Отдавна вече чувствата замряха.
В пустиня се превърна любовта ни,
а аз и ти не сме едното цяло,
тъй както винаги сме го желали!
Късно е да си прощаваме!
Да преглътнем горчивата хапка.
Да не питаме кой е виновен.
Да не съдим, да не бъдем осъдени,
нека за всеки да има по малко!
Късно е да си повярваме!
Безверие застана помежду ни.
Когато казвахме, че много се обичаме,
ний вярвахме си без да се съмняваме.
Спомена хубав нека запазим!
Късно е да се сбогуваме!
Без ,,сбогом'', се сбогувахме преди
и всеки заживя на своя остров.
Отдавна не сме същите,нали!
Но смело да вървим нататък!
© Анета Всички права запазени