Лабилна психика
Лабилна психика
Морето беше първо. Ти дойде наскоро
и веднага встрани го поизмести.
Със отработен жест вратата ми отвори -
в съдбата си душата моя вмести.
И питам се, аз имам ли душа?
Дали "светица" съм или съм грешна,
кога съм права и кога греша,
или това е орис неуспешна?
Съмнение ли? - Мисля си за него.
Човъркам прекалено всяка случка.
Дали не е неразрешимо его?
Но... кучката ще си остане кучка!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени
