7.08.2007 г., 11:20

Лабиринтът на сърцето

636 0 1

Една постройка стоманена,
една постройка с много пътища.
Но кой от тези е избрания,
кой е точно моят път.


В лабиринта си се лутам.
Оттук си ти, оттам пък той.
В лабиринта си все чувам
ту нежни вопли, ту зверски вой.


Как да тръгна, как да тръгна?
Не знам накъде те ще ме водят.
А после няма да мога да се върна...
... дали този път е моят.


Ти си от ляво - теб обичам, теб желая!
Теб сънувам нощ и ден!
Но с теб нищо аз не зная,
не знам дори какви сме с теб и с мен.


С теб аз мога да не се страхувам,
въпреки че нямам нищо сигурно.
Ти ме караш всеки път звезди да чувам,
ти ме караш да се чувствам шеметно.


Пред теб се аз разтапям, ти обладаваш всичко.
Пред теб седя онемяла.
От теб не искам просто нищо.
Искам само още малко да остана.


Отляво пък ме чакаш ти, чакаш със покана.
Чакаш ме и си се предлагаш.
Даваш ми всичко и искаш да съм просто твоя дама.
Искаш да продължаваш да си ме показваш.


Ти си до мен, с теб аз имам сигурност.
Ти ми даваш всичко, караш ме да зная, че съм твоя.
Аз се усмихвам, но в това няма нито капка искреност.
Прошепвам тихо: Ти не си ми на сърце, болка моя.


На теб аз дължа много, не мога да те пусна.
Ти ми даваш всичко, много на теб дължа.
Не мога нито твойте устни да вкуся,
преди можех, но отдавна май не е така.


За какво ми е твойта сигурност измамна,
когато не е желана и мечтана тя?
За какво е, когато за мен е тя ужасна?
След като не е за мен мечта?


Ти сърцето все прибираш,
но той е до мен, а не пък ти.
Ти да си от ляво все избираш.
С него съм, но без мечти.


Той е тук, а ти далече.
Той е мой, а ти не знам на кой.
Той само ме целуна, а ти душата ми съблече.
Теб обичам, но къде отива той?


Теб те имам сега, после пък те нямам.
А колко е болезнено като си тръгнеш.
Колко е болезнено после пак да те чакам.
И все лабиринта да напомня: Няма да се измъкнеш.


Обич моя, аз отивам пак при него.
При неговия спокоен живот.
Аз отивам при дясното - момчето,
което ме обича, но все пак там ще бъда без любов.


... И това е лабиринтът на сърцето,
застанала пред пътищата с печална целувка.
Това е явно нещото, което
каквото и да избера, ще бъде без усмивка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • истински лабиринт! Поздрав!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...