Лаленце мое, защо си с прекършено стабълце?
Нима някой отнел е твоето сърце?
Защо листенцата ти увяхват в моите ръце?
Лаленце мое, не умирай!
Живей, копней, обичай и не спирай!
Лаленце, алено червено,
Позволи ми да бъда твоя приятелка една!
Лаленце мое, ела и сбъдни моята мечта!
Не ще споделям с друг така,
както с моето лале – мечта!
Лаленце мое, не унивай!
Не заспивай…
За теб аз ще намеря алени поля,
Там аз ще полетя…
И с теб ще преживеем всичко…
© Усмивка Всички права запазени