Лед сковал нозете.
Цял порой мечти
изгубени се лутат.
Кървят надеждите,
ранени след поредната война.
Изсъхва всяко цвете,
не понесло капки дъжд лъжа.
А ти стоиш насред живота
и застиваш, и не мърдаш,
и не трепваш,
но живееш...
© Някога Някъде Всички права запазени
не понесло капки дъжд лъжа.
,,,но има ни. И двете.
(любов. Но и тъга.)
поздрав!