13.02.2006 г., 22:24 ч.

ледена стена 

  Поезия
769 0 0

Любовта е вечен огън,
който тлее в моето сърце,
любовта кам теб, любими,
е вечно, малко слънчице.
Обичам те! Разбра ли?!
Чуй моя тъжен глас!
Нпрегни слуха си,
за да чуеш в тишината
моето ридание, болка, плач...
Боли ме!, да те видя
аз не мога, боли ме от това,
че си далеч, че да те любя,
да те радвам аз не мога,
защото някой между нас е сложил лед.
Обичаш ме! Аз също...
Но дели ни тази ледена стена,
която като огледало отразява
спомените заедно- и в радост, и в тъга.
И стоят една до друга,
разделени само от леда,
две души молби отпраеят
кам сланцето да разтопи
с лъчите топли таз стена.
И докосват устни жадно,
но усещат само студ,
и вплитата прасти бавно,
но отново този студ.
И отчаяните погледи се срещат,
търсят да усетят топлина,
и сълзи потичат от очите,
опитвайки се да стопят леда.
Но всичко е било напразно.
Всеки опит е една лъжа.
И рзбрали че не могат да са заедно
и ще трябва да приемат таз садба
да  не са щастливи с човека
с отредено място в таз душа.
отчаяни от тази ситуация
се примирили с това, че поне ще се запази
завинаги любовната искра.
А от тук на сетне ще са заедно,
но като приятели едва,
защото между тези двама
остана "ледена стена".

© Мирослава Захариева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??