Легенда за Ладика и Милохнев
По времето на мъдрия ни цар,
преславен син на стария Асена,
край яките стени на Търновграда,
в болярски дом, род благороден, стар,
живееше красавица засмена
със звучното славянско име Лада.
Единствена любима дъщеря,
закриляна от всички в този дом,
растеше в обич младата болярка.
Тъй както златоликата зора
обагря в пурпур облачния сном,
възлизайки величествено ярка,
така и тя огряваше сърцата
на хората. И всички – стари, млади -
наричаха я Ладика, с любов.
Мълвяха те, познати, непознати,
че заедно със името си Лада
получила е тя и благослов
от древната богиня на дедите.
Баща й бе съветник приближен
и гост желан във царските палати,
познаваше терзанията скрити
на втория ни цар Иван Асен
и често му помагаше в делата.
Бе славно време. Гордите ромеи
се кланяха пред българския меч,
латините във вярност се кълняха,
а кръстоносците на крал Андрей,
на връщане от поход надалеч,
на границата българска стояха
в очакване на царско позволение
да продължат по пътя към Маджарско.
Отбрана част от кралските велможи
приети бяха и сред забавления
и подвизи на лов, едиктът царски
очакваха. Тъй стана, че предложи
на рицар млад, на име Милохнев,
във своя дом на Ладика бащата
прием и скоро станаха другари
двамата. Зов на сръндак и мечи рев
за подвизи ги мамеше в гората
сред гъст лещак и дъбове прастари.
(следва)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
)
