Легенда за Ладика и Милохнев ІІІ
* * *
Летяха дните. Цар Иван Асен
поиска от маджарския владетел
да му даде, като залог за мир,
да сключи брак, от бога осветен,
с унгарската принцеса. В зестра двете
области в крайдунавската шир
с големите гранични твърдини –
Браничево и крепостта Белград.
Тъй, чрез съюз от Господа скрепен,
очакваше щастливи, мирни дни
за българския род и Търновград
премъдрият ни цар Иван Асен.
Дордето височайшите особи
решаваха държавните дела,
Богорис бе на Милохнев другар
в лова. Преследваха със стръвна злоба
те дивеча. И точната стрела
на рицаря безгрешно всяка твар
поваляше. Но случи се веднъж,
че се изправи сам пред страшен звяр –
огромна мечка, лошо наранена.
Прочула се бе тя на шир и длъж
като стръвница. Истински кошмар
за хората в Балкана. Разярена
бе сграбчила в огромните си лапи
безпомощния рицар Милохнев
и зееше над него тъмна паст,
от дето слуз и черна пяна капе
и тътне глух, сподавен, гърлен рев.
Усещаше той сетния си час,
когато неочаквано притече
Богорис се на помощ. Запъхтян
се втурна той със мощен, страшен вик,
издигнал гневно бойния си меч
и го заби в сърцето. Смъртна рана
на звяра див нанесе в този миг.
(следва)
Летяха дните. Цар Иван Асен
поиска от маджарския владетел
да му даде, като залог за мир,
да сключи брак, от бога осветен,
с унгарската принцеса. В зестра двете
области в крайдунавската шир
с големите гранични твърдини –
Браничево и крепостта Белград.
Тъй, чрез съюз от Господа скрепен,
очакваше щастливи, мирни дни
за българския род и Търновград
премъдрият ни цар Иван Асен.
Дордето височайшите особи
решаваха държавните дела,
Богорис бе на Милохнев другар
в лова. Преследваха със стръвна злоба
те дивеча. И точната стрела
на рицаря безгрешно всяка твар
поваляше. Но случи се веднъж,
че се изправи сам пред страшен звяр –
огромна мечка, лошо наранена.
Прочула се бе тя на шир и длъж
като стръвница. Истински кошмар
за хората в Балкана. Разярена
бе сграбчила в огромните си лапи
безпомощния рицар Милохнев
и зееше над него тъмна паст,
от дето слуз и черна пяна капе
и тътне глух, сподавен, гърлен рев.
Усещаше той сетния си час,
когато неочаквано притече
Богорис се на помощ. Запъхтян
се втурна той със мощен, страшен вик,
издигнал гневно бойния си меч
и го заби в сърцето. Смъртна рана
на звяра див нанесе в този миг.
(следва)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
