Завръщам се във времето, когато
живял Орфей по нашите земи,
и цветето с безсмъртие богато
прораснало от кървави сълзи.
Легенда от Родопите разказва,
как в селото Гела родил се той,
певецът с най-магическата арфа,
омайникът, тракийският герой.
С лира и с вълшебните си песни
омайвал хора, птици, зверове,
във унес притаявали се всички,
забравили за грижи, страхове.
Та влюбил се Орфей във Евредика,
нимфата най-мила на света,
но ден след сватбата за тях велика
ухапала я пагубно змия.
И влязъл той във Дяволското гърло,
в дълбоката, злокобна пещера,
любимата при мъртвите да търси,
припявайки най-тъжните слова.
Дочул го Хадес, бог на тъмнината,
на мъртвите в подземните земи,
затрогнал се… и върнал му жената
но рекъл, с поглед да не я следи.
Не се сдържал Орфей, обърнал се и ето
изчезнала любимата сега,
изгубила се тя в небитието,
във сенчестото царство на смъртта.
Потънал в мъка момъкът самотен.
Замлъкнала и лирата в тъга.
Не блазнели го думите любовни
на всичките вакханки по света.
Но в ден един, те силно разгневени
разкъсали му яростно плътта,
а в кървавите капчици солени,
поникнали магически цветя.
И както и сега да го наричат…
безсмъртниче, родопски силивряк,
цветето орфеево наднича
от векове… в балканската земя.
30.09.2024 г.
© Таня Мезева Всички права запазени