Легенда за раждането на буквите

23.05.2014 г., 22:56 ч.

Поезия » За деца

1473 0 5

Някога, в далечни времена,
нямало е букви, имена...

Хората общували със знаци -
с мимики, със жестове, със крясъци...

Постепенно станали по-умни.
Но не можели да пишат думи...

Скитал се веднъж Човек в гората -
ябълка му паднала върху главата.

И Човекът викнал: "А!"...
Драснал знак върху пръстта...

Чул, че агне блее: "Бе-е..."
"Нарисувал" мъничко дете...

После стъпил върху съчка -
"нарисувал" изкривена пръчка...

И Човекът с радост заиграл -
първичките буквички видял...

После други букви се родили...
Те света човешки озарили...

Марин Тачков
"Две и 200", 2007 г.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

2014-06-18T11:01:44+03:00

Поздравления и благодаря!
MarinTachkov (Марин Тачков)

2014-05-24T21:28:02+03:00

Благодаря ви!... Честит празник!...
Sanvali (Санвали)

2014-05-24T16:21:55+03:00

Честит празник, Марин!
iren5 (Ирен)

2014-05-24T09:21:31+03:00

Буквите научихме! Да пишем умеем... Уж сме по-умни...
А защо ли, защо ли ... някак сякаш сме по-гузни?
Почнахме със Създателя да се сравняваме,
божиите заповеди да забравяме
с думите пък често да се нараняваме...
Честит празник, Марине!
Eva55 (Евелина Стоянова)

2014-05-24T07:34:17+03:00

Прекрасно и позитивно..., Честит празник на стихоплетците с усмивка..., Дума до дума - изречение след изречение - се ражда стихче...!!!