Чух история за любов голяма:
жената била красива и богата дама,
а мъжът - моряк от ниска класа -
плавал той из седемте морета
и на всеки пристан дама имал.

Но веднъж така станало,
че, докато слизал той от своя кораб
и, оглеждайки се за свойта нова плячка,
съзрял не жена, а ангел небесен,
от рая, на земята пренесен.
Лейди Мо нея я зовяли.

Веднага нашия герой насочил се към нея
и започнал с флиртовете плахи:
прекарали чудесен ден
и скоро плячката била в капана.
Но този път в каменното му сърце
нещо взело да гори.

Но след нощта дошла и сутринта
и нашия герой заминал пак.
И в сърцето му безстрашно
се родило чувство плахо,
завладявашо сърцето
и обогатяващо душата.

Започнал той да мисли все за нея,
но лейди Мо била далече
и дори забравила за него вече.

Безумно липсвала му тя.
Поглеждал ли небето, виждал нейните коси,
поглеждал ли морето, виждал нейните очи

и след дълги дни и нощи,
преизпълнени със мъка,
нашия герой се разболял
и скоро той умрял.

Умрял с усмивка на уста,
защото до последно чувствал любовта!