28.11.2021 г., 10:07

Лека нощ

1.1K 3 8

„Лека нощ“

 

„Лека нощ“ ми казваш, мамо,

приседнала във края на кревата

и галиш детското ми рамо,

тъй както никой на земята.

 

„Лека нощ“ ми казваш всяка вечер,

ръцете ти – ухаеха на младост.

С гласът ти, мек и благодатен,

заспивах аз в омайна сладост.

 

„Лека нощ“ сега ти казвам,

аз, твоето дете голямо.

На гроба ти, приседнал в края,

точно като тебе, мамо.

 

Авт. Весо: 26.11.2021г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • О, Лати... благодаря че ми напомни за това мое стихче. Уж казват че времето лекувало, ама не е вярно- просто свикваш с болката.
  • Тъжен стих, написан за любим човек!...
  • Много тъжно и прочувствено.Как мечтая някой да ми каже "лека нощ", но това май ще стане чак там "на края".
  • Много хубав и тъжен стих посвещение, за милата майчица, лека й пръс!
  • Майсторе, и цензура ли ми налагаш вече? Вместо да ми триеш коментарите, обясни ми на "лични" или тук, какво те притеснява? Ако съм аз, махнете ме от сайта ви! Още повече, че някой от вас си позволява от мое име да блокира профили на участници в сайта. Май станах много неудобен напоследък за Его-то на някои"?

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...