Мило мое дете,
с теб във мене расте
нов човек по-уверен,
по-добър, благоверен.
Ваеш с твоите пръсти,
пà макар и невръстни,
моя същност от глина,
аз съм кал, ти - платина.
Аз съм още Земята,
надълбоко в недрата
пазя обич и сила,
тебе с тях съм родила.
И вулкан съм безумен,
който яростно шумен
за теб ще изригне,
ако зло те достигне.
Аз съм майка-орлица,
ала не тази птица,
дето ревностно бди,
а която лети.
Но и теб ще науча,
че каквото се случи,
имаш моето рамо.
Запомни това само:
с крилете си волни
извиси се свободно,
имаш тях - да летиш,
не до мен да стоиш!
Аз не съм задължение,
аз съм твое творение
и ми стига да знам,
някой някъде там
че е кръв от кръвта ми,
че е чул песента ми
и я пее в наследство
подир своето детство,
подир своята младост
и живее във радост,
без излишни окови
в небесата си нови.
Затова лети смело,
в ръцете си взело
своя собствен живот.
Давай, ти си на ход!
Аз не ще да те спирам
и чудесно разбирам,
че не те притежавам,
мога само да давам.
Вземи любовта ми,
но сърцето ми само
как, кажи, да ти дам,
там оставаш си, там!
© Петя Гечева Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса: