Лети, дете!
Мило мое дете,
с теб във мене расте
нов човек по-уверен,
по-добър, благоверен.
Ваеш с твоите пръсти,
пà макар и невръстни,
моя същност от глина,
аз съм кал, ти - платина.
Аз съм още Земята,
надълбоко в недрата
пазя обич и сила,
тебе с тях съм родила.
И вулкан съм безумен,
който яростно шумен
за теб ще изригне,
ако зло те достигне.
Аз съм майка-орлица,
ала не тази птица,
дето ревностно бди,
а която лети.
Но и теб ще науча,
че каквото се случи,
имаш моето рамо.
Запомни това само:
с крилете си волни
извиси се свободно,
имаш тях - да летиш,
не до мен да стоиш!
Аз не съм задължение,
аз съм твое творение
и ми стига да знам,
някой някъде там
че е кръв от кръвта ми,
че е чул песента ми
и я пее в наследство
подир своето детство,
подир своята младост
и живее във радост,
без излишни окови
в небесата си нови.
Затова лети смело,
в ръцете си взело
своя собствен живот.
Давай, ти си на ход!
Аз не ще да те спирам
и чудесно разбирам,
че не те притежавам,
мога само да давам.
Вземи любовта ми,
но сърцето ми само
как, кажи, да ти дам,
там оставаш си, там!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Гечева Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
