Павче (Павлина)
19 31
20.10.2021 г., 12:55 ч.

Летоброене 

  Поезия
318 3 3

Изля се дъжд и есента настина,

наметна си небето като шал.

На тръгване не спря, а само мина

да събере листата си без жал

 

от клоните на късния октомври,

на тиквите да вземе сладостта.

Без циганското лято да си спомни,

"Довиждане" ми каза есента.

 

Декември е далече, а обидно

студът ме жилна – злобен северняк –

и вкъщи ме изпъди, да не би да

се размечтая да е топло пак.

 

Преди мечтаех… Да не се заричам,

но вече не разчитам на мечти.

Душата ми не зъзне като птиче

в очакване да се запролети,

 

а стане ли ми зимно, си напомням

във всеки ден да търся красота.

Животът преминава през сезони,

но се брои не в зими, а в лета.

 

 

© Павлина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Plevel, щураче. Щураче, жалко за тях, не за нас. Те губят щом не разбират.
  • Пишеш невероятно! Прекрасна поезия! Естествена, красива и дълбока. Жалко че народа харесва плиткоумия и клиширани фрази, не може да се наслади на удоволствието от красотата на духовната дълбочина.
  • Мъдро и хубаво казано. Благодаря.
Предложения
: ??:??