Лилаво
Лилав сумрак и млечнобяла рокля,
преметната старателно на стола...
Докосваш ме със пръстите си топли,
застанала пред мен смирено гола...
Очите ти са меки и големи.
В очакване поглеждаш боязливо
и сливаш с мене твоите вселени,
разкъсвайки ме тихо, нежно, диво...
а устните ми в твоите се впиват
изпръхнали, кървящи, ненаситни
от твоята невинност да отпият...
телата ни се втурват в адски ритми!
Слънца изригващи, вулкани, лава!
Забавен миг и времето е спряло!
Дъхът ни спира... малко ни остава...
Нощта загръща ни в лилаво-бяло...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Ташков Всички права запазени
