turbo4 (Марин Ташков)
21 64
16.10.2012 г., 17:15 ч.

Лилаво 

  Поезия
624 0 10

Лилав сумрак и млечнобяла рокля,

преметната старателно на стола...

Докосваш ме със пръстите си топли,

застанала пред мен смирено гола...

 

Очите ти са меки и големи.

В очакване поглеждаш боязливо

и сливаш с мене твоите вселени,

разкъсвайки ме тихо, нежно, диво...

 

а устните ми в твоите се впиват

изпръхнали, кървящи, ненаситни

от твоята невинност да отпият...

телата ни се втурват в адски ритми!

 

Слънца изригващи, вулкани, лава!

Забавен миг и времето е спряло!

Дъхът ни спира... малко ни остава...

Нощта загръща ни в лилаво-бяло...

© Марин Ташков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??