липсите
в душата
и до тялото-
изобретания
на страдащото сърце.
препускам
като див кон
из поля,
даже замъци
по стари дрехи,
с които ме видя последно,
търся те,
къде попадна?
до теб да бях...
да оглуша
нетърпимите звуци
на крещящата в мен
и да претъпя
ревността
към въздуха около теб.
© Слънчоглед Всички права запазени