Лирика греховна

Лирика греховна

под мастилото стои.

Лирика вековна

хартията краси.

Разредена със сълзи

и нечии недомлъвки -

под мастилото стои

лирика във сини букви.

Хартията мълчи

в светлото сияние,

а сапфирени лъчи

лириката правят на мечтание.

Лирика греховна

на тежките съдби.

Лирика вековна

под мастилото стои.

Разредена със сълзи

от стари страсти -

тя хартията краси...

Лирика в сини букви.

*

Красотата на греха ù -

тъй не обладана и първична.

Лирика неизживяна,

от вековните прелести – епична,

е скрита и не се показва,

и мечтае, и твори, и спомня си.

И съмнения подлага

под капката, мастилено отровна.

Бранейки се - всява

нежност лириката, тъй греховна.

**

Музиката чува се отпред,

пред маската ти, маскарадна.

Чувам музиката жадна:

иска теб, мръсницо, теб!

После ритъм ще звучи. Дори

с танци, песни и много лед.

Но теб те няма в маскарада -

за карнавал го мислеше, нали?

Стига, не плачи, знаеш, че боли...

Колко пъти си жадна  умирала?

Колко пъти сита си се раждала?

Гори сега, та се разтопи -

върви в маскарада с лоши маски.

Но знай, че пак ще се родиш -

и не се мъчи. Забрави, че боли -

лирика греховна тебе ще спаси...