Лисицата и заека
Нейде далеч в гората скрит в листата,
Зайо Байо, морковче държал
и с усмивка на уста сладичко си го ядял.
Щракал си с пръсти из гората
ех, че безгрижен е юнака.
Докато си вървял, мернал в далечината
дърво високо до небесата.
Рекъл си:
- Нек' сега да си поседна
и на дървото на се облегна.
Речено-сторено било
и той седнал под това дърво.
Не щеш ли, след час захъркал
и цялата гора надолу обърнал.
Чула го лисана-хитрана и си рекла:
- Това ще върви чудесно с попара.
Тихичко се промъкнала
и в торбата си го мушнала.
Бързичко се прибрала и хубавичко се наяла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Георгиева Всички права запазени
