19.03.2017 г., 11:26 ч.  

Лисицата и заека 

  Поезия » За деца
2251 2 3

Нейде далеч в гората скрит в листата,

Зайо Байо, морковче държал

и с усмивка на уста сладичко си го ядял.

Щракал си с пръсти из гората

ех, че безгрижен е юнака.

Докато си вървял, мернал в далечината

дърво високо до небесата.

Рекъл си:

- Нек' сега да си поседна

и на дървото на се облегна.

Речено-сторено било

и той седнал под това дърво.

Не щеш ли, след час захъркал

и цялата гора надолу обърнал. 

Чула го лисана-хитрана и си рекла: 

- Това ще върви чудесно с попара. 

Тихичко се промъкнала

и в торбата си го мушнала.

Бързичко се прибрала и хубавичко се наяла. 

© Дочка Георгиева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Малки приказчици в рими за герои най-любими »

16 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??