ЛОЙ
Пак в плен съм на старата карловска скука.
Градът от години е сякаш заспал.
И теб ти се ще да избягаш оттука,
нозе да изтръгнеш от блатната кал.
Малцина бунтари са глас във пустиня,
Дори и поетите гробно мълчат!...
Провинция жалка с обществена зима.
Доволни еснафи под път и над път.
От време на време направят изложби.
През другото време е мъртвило, покой.
Как никого с нищо това не тревожи!
Духът на града е подгизнал от лой.
На него му трябва огромна камбана!
Сирена е нужна - да буди от сън.
Дори срещу дрямката ти да въстанеш,
теб пак ще те гледат с поглед на пън.
Как искам да вейне свободният вятър
и пролет да дойде след зимния ад,
която да махне докрай мазнината
и стане възраждане в скучния град!
© Върбан Колев Всички права запазени