27.06.2014 г., 22:17

Лой

490 0 1

ЛОЙ

 

Пак в плен съм на старата карловска скука.

Градът от години е сякаш заспал.

И теб ти се ще да избягаш оттука,

нозе да изтръгнеш от блатната кал.

 

Малцина бунтари са глас във пустиня,

Дори и поетите гробно мълчат!...

Провинция жалка с обществена зима.

Доволни еснафи под път и над път.

 

От време на време направят изложби.

През другото време е мъртвило, покой.

Как никого с нищо това не тревожи!

Духът на града е подгизнал от лой.

 

На него му трябва огромна камбана!

Сирена е нужна - да буди от сън.

Дори срещу дрямката ти да въстанеш,

теб пак ще те гледат с поглед на пън.

 

Как искам да вейне свободният вятър

и пролет да дойде след зимния ад,

която да махне докрай мазнината

и стане възраждане в скучния град!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Върбан Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...