20.04.2007 г., 0:11

lubofta?!

1.6K 0 2

Ръцете ви се навлажняват, сърцето ви подскача, а гласа ви се е спрял в гърдите ви?
Това не е любов, а привличане.

Не можете да свалите очи или ръце от него/нея?
Това не е любов, а похот.

Горди и нетърпеливи сте да се покажете с него/нея?
Това не е любов, а късмет.

Искате го/я, защото знаете, че съществува?
Това не е любов, а самота.

С него/нея сте, защото това иска всеки?
Това не е любов, а лоялност.

Преглътвате обясненията им в любов, защото не искате да ги нараните?
Това не е любов, това е жалко.

С него/нея сте, защото ви целува или държи за ръка?
Това не е любов, това е неувереност.

Принадлежите им, защото техният вид кара сърцето ви да подскача?
Това не е любов, а омайване.

Прощавате грешките им, защото ви е грижа за тях?
Това не е любов, а приятелство?

Всеки ден им казвате, че са единствените, за които си мислите?
Това не е любов, а лъжа.

Искате да им дадете всичките си любими неща?
Това не е любов, а милосърдие.

Сърцето ви се къса и ви боли когато са тъжни?
Това е любов.

Привлечени сте към други, но им оставате верни, без да съжалявате?
Това е любов.

Приемате грешките им, защото са част от тях?
Това е любов.

Плачете, ако ги боли, дори ако са силни?
Това е любов.

Техните очи виждат истинското ви сърце и докосват душата ви толкова дълбоко, че боли? Това е любов.

Оставате с тях, защото заслепяваща и не-разбираема смесица от болка и гордост ви сближава и крепи?
Това е любов.

Ще им дадете ли сърцето, живота и смъртта си?
Това е любов.

Е, ако любовта е болезнена и ни мъчи, защо обичаме?
Защо това е всичко, което търсим в живота си?
Тази болка, тази агония?
Защо е всичко, за което копнеем?
Тази мъка, тази силна гибел на духа?
ЗАЩО?
Защото това е... Любовта

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нищо за никои Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...