Ръцете ви се навлажняват, сърцето ви подскача, а гласа ви се е спрял в гърдите ви?
Това не е любов, а привличане.

Не можете да свалите очи или ръце от него/нея?
Това не е любов, а похот.

Горди и нетърпеливи сте да се покажете с него/нея?
Това не е любов, а късмет.

Искате го/я, защото знаете, че съществува?
Това не е любов, а самота.

С него/нея сте, защото това иска всеки?
Това не е любов, а лоялност.

Преглътвате обясненията им в любов, защото не искате да ги нараните?
Това не е любов, това е жалко.

С него/нея сте, защото ви целува или държи за ръка?
Това не е любов, това е неувереност.

Принадлежите им, защото техният вид кара сърцето ви да подскача?
Това не е любов, а омайване.

Прощавате грешките им, защото ви е грижа за тях?
Това не е любов, а приятелство?

Всеки ден им казвате, че са единствените, за които си мислите?
Това не е любов, а лъжа.

Искате да им дадете всичките си любими неща?
Това не е любов, а милосърдие.

Сърцето ви се къса и ви боли когато са тъжни?
Това е любов.

Привлечени сте към други, но им оставате верни, без да съжалявате?
Това е любов.

Приемате грешките им, защото са част от тях?
Това е любов.

Плачете, ако ги боли, дори ако са силни?
Това е любов.

Техните очи виждат истинското ви сърце и докосват душата ви толкова дълбоко, че боли? Това е любов.

Оставате с тях, защото заслепяваща и не-разбираема смесица от болка и гордост ви сближава и крепи?
Това е любов.

Ще им дадете ли сърцето, живота и смъртта си?
Това е любов.

Е, ако любовта е болезнена и ни мъчи, защо обичаме?
Защо това е всичко, което търсим в живота си?
Тази болка, тази агония?
Защо е всичко, за което копнеем?
Тази мъка, тази силна гибел на духа?
ЗАЩО?
Защото това е... Любовта