Луда
Пак се вдига зад ъгъла на смъртта томахавката,
демон хили се пъклено – вкупом иска ни, всички
и се свеждат в безмълвие, на страха си пред хватката,
уморени от ужаса и покорни главички.
Ново робство предлага се, на пазара на времето,
смело пием отварата, гибелта да избегнем,
без крака да поставяме на живота на стремето,
че да мислим с главите си, като камък ни тегне.
Пред лицето на дамата, да – онази с косата,
се усмихвам сподавено – стар, известен противник,
който плаши с измамата за финал на играта,
но едва ли би свършил с мен животът, по принцип.
Още вярвам си в избора, а една изначална,
чиста песен на извори, в мисълта ми се лее.
За тълпата съм смахната (но със стил ненормална!)
и ми дреме на шапката, в кой ли свят ще живея.
Още скитам се с вятъра, с цветни пъпки говоря си,
осъзнавам до атоми, че съм тук и съм жива.
Откачена съм, вярно е (с обществото не спори се) –
нямам нищо напротив. Лудостта ми отива!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
