Лудият на Варна
ЛУДИЯТ НА ВАРНА
Когато лудият на Варна
на пейката в дъжда седи,
връз мен небето не стоварва
потоци падащи звезди,
и е такава адска пустош,
и той край мен отде се взе? –
със жвакащите си обуща
и бирата си без мезе,
със парцаливото сетренце
и найлоновия чувал,
и – тръшнал своите кепенци,
градът се прави на заспал,
нас просто никъде ни няма –
ни в щата, ни по ЕГН,
и спрях от туй да правя драма –
дали ще съмне, или не,
и със душица благодарна
на Господа се моля с глас...
Дано един ден ми повярва,
че – всъщност, лудият
съм аз.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
