6.07.2024 г., 7:06 ч.

Лудият на Варна 

  Поезия
254 2 3

ЛУДИЯТ НА ВАРНА

 

Когато лудият на Варна

на пейката в дъжда седи,

връз мен небето не стоварва

потоци падащи звезди,

и е такава адска пустош,

и той край мен отде се взе? –

със жвакащите си обуща

и бирата си без мезе,

със парцаливото сетренце

и найлоновия чувал,

и – тръшнал своите кепенци,

градът се прави на заспал,

нас просто никъде ни няма –

ни в щата, ни по ЕГН,

и спрях от туй да правя драма –

дали ще съмне, или не,

и със душица благодарна

на Господа се моля с глас...

 

Дано един ден ми повярва,

че – всъщност, лудият

съм аз.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??